Барът е Барчето

Лято е. Горещо е. Морско е.

Никога не съм изявявала кой знае какво желание да посетя Лозенец. Явно предчувствието ми, че това място не е моето се оказа съвсем вярно. Не го почувствах като свое, но там има едно, две кътчета, които са особено уютни и комфортни, и се появиха като манна небесна, спасявайки мен и хората около мен от негодуванието ми по адрес на морското селище. Първото местенце са скалите в северната част на плажа. Пусти, безлюдни, ронещи се и необезпокоявани от никой и нищо, освен раците, наврели се между островърхите камъни, потопени във водата. Но тук за скали няма да ви говоря. А за нещо друго. За един бар.

„Барчето“ – така се казва втората спасителна жилетка, хвърлена ми в Лозенец. Вдъхновен от хавайския стил на светските барове, Барчето не се намира НА, а ВЪРХУ плажната ивица. Изграден е върху скалите в края на плажа и е освежаващ точно толкова, колкото коктейлите, които се предлагат в него. Изцяло направен от светло дърво, той напомня адски много за бара, сниман във филма „Кецове“ (ако сте гледали филма). Пък и за това се сетих взирайки се в червените конверски, окачени отстрани до бара. Не е грандиозно голям, нито твърде малък. Подраних с ходенето си, но предусещам, че в разгара на сезона партитата там ще са жестоки. А и все пак – на море сте, какви да са инак.

Интериора или екстериора, трудно ми е да определя кое от двете се отнася до отворен бар, е изключително цветен и весел. Възглавнички с цветни черепи, щъркели с шарена дамаска, цветя – все хубави неща, които биха направили престоя ви там особено приятен. За капак, хората там си имат и малка градинка, обсипана с ниски масички и пуф кресла, за да можете удобно да се излегнете докато гледате залеза, криете се от слънцето или просто сте препили и ви се е приспали неистово много, а силите да се приберете до вкъщи са ви крайно недостатъчни. Всъщност, може би най-много даже, ме впечатлиха сламените чадъри, наподобяващи островърхи шапки на вещици от някой филм. С леко клюмнали, под лъчите на жаркото слънце, върхове. О, да не забравяме гледката все пак. Това е най-голямото предимство на морските барове, пред тези в останалата част от страната. Друго си е морски вятър да те духа и да не гледаш панелки и коопераци, санирани във всевъзможни цветове, а едно безкрайно море, чиито цвят понякога е трудно да се определи.

Що се от нася до хората там – ами на море сте, всички са усмихнати. Като оставим това настрана и хвърлим малко странични наблюдения, явно са по-сърдечни отколкото предполагах. Защо мисля така? Представете си, че сте собственик на бар и лястовици си свият гнезда точно над бара ви. Какво бихте направили? Повечето хора, както вече съм виждала, премахват гнездата и оставят крилатото семейство да се мъчи да изгради нов дом за бъдещата си челяд. А тук не само не ги обезпокояват, но и се радват на малките птичета. Няма страшно, лястовичките не акат на бара, за всичко е помислено. Има си специално пригодена дъска точно под гнездото, така че дори да застанете под него, няма опасност да ви нацапат.

Та така с Лозенец. Имат си едни хубави скали, чиста вода и готин бар. Може и да не съм очарована, но пък идния месец може и да си променя мнението, кой знае.