Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

Ново очарование от Garnier

      Винаги съм обичала продуктите на Garnier. Всичко започна с един рол-он, след това скраб за лице, лосион за тяло и неусетно те заеха голяма част от продуктите на тоалетка ми. А пък и когато съм наистина доволна от един продукт трудно бих го заменила с друг без жестока битка в мен. Тогава настава истинска война между ангелите и демоните, които застават яростно зад позициите си, а аз се оказвам съвсем объркана в козметичен магазин, гледаща сякаш в нищото.

Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

"Рай" на Радослав Гизгинджиев или иначе казано - твърде сладко е за мен

      Книгата, за която реших да пиша днес ме остави с доста противоречиви впечатления. Ако трябва да бъда честна - в момента мислите ми са толкова хаотични, колкото са главите в романа. Безспорно предизвика любопитството ми от трейлъра, който изгледах, но направих една огромна грешка преди да я прочета - прочетох буквално десетки коментари. В повечето от тях  се споменаваше определението "шедьовър", а що се отнася до съвременната българска литература, имах такива очаквания от тази книга, каквито до сега не съм имала. В крайна сметка се оказа, че имам различна представа за понятието "шедьовър" от останалите читатели, които са коментирали.

Лимонено ми е с The Body Shop

Най-накрая се престраших да направя и първата си публикация за козметичен продукт (уау!). И в днешния свеж и слънчев ден какво друго да ви представя, освен нещо още по-свежо и любимо. А именно body butter на The Body Shop - малката ми любов с аромат на лимон, затворен в свежа жълта кутийка!

За творците

       Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?

            Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важното нещо, което творецът вижда. Няма нищо по-прекрасно от това!
Един подобен момент може да ви преобърне изцяло. Променя представите ви за живота, а понякога дори целите и мирогледа ви. Тогава ще се чувствате най-обичаното и обгрижвано същество на цялата вселена.

Да се усмихваш с черния си дроб или "Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт

Здравейте, Приятели!

     Днес ще ви разкажа за една книга, за която все не намирах време да допрочета, а именно "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт.

     Преди да успея да се добера до книгата всъщност гледах филма. Доста увлекателен, с една от любимите ми актриси - Джулия Робъртс. Леко поднесен, не натоварващ, но същевременно филм, който те кара да се замислиш. Изгледах го и тъй като се доверявам предимно на себе си и на доказания опит, че книгите винаги са по-добри от филмите - взех си я.

     Това не е обикновената история на един американски развод, нито блудкава любовна история. Това е книга за голямата любов, която таим вътре в себе си, книга за хармонията и разбирането на вътрешният ни Аз.

На по книга, две и чаша пълна с кафе - "Любов по време на холера"

Здравейте, приятели! Днес ще ви разкажа за едно вълшебство, което ми се случи преди около година и половина.

От много време търсех книгата на колумбиеца Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера", но все не я намирах. До там, където успявах да я проследя, вече беше изчерпана, не я намираха и изникваха куп причини, поради които все не успявах да се добера до това малко чудо. Но през един горещ летен месец, съвсем случайно, бързайки в обедната си почивка, погледът ми се спря на една стара, малко раздърпана и с пожълтели страници тъжна книга, наред с редица други изоставени книжки на една улична сергия. И я познах! Това беше тя! Моят Граал!

За връзките

            

            Преди броени минути прочетох нещо, което ме накара да настръхна. Прочетох думи на мъж, влюбен в една жена. Говореше за нея с такава любов и нежност… И знаете ли коя била тази жена? Собствената му съпруга! Не е ли прекрасно?!

            Това ме накара да се замисля за всички онези хора, които приемат за даденост партньорите си. Тези, които не се радват всеки ден, че ще видят любимия човек. И знаете ли? Не мога да ги разбера. Как могат да пуснат любовта да си отиде? И да, сами я пускат да си тръгне, защото не полагат грижи за нея. Спират да правят закуска, да подаряват цветя, да си правят комплименти. Жената спира да бъде сексапилна, а мъжа се превръща в дърво.

За къде бързаме

Приятно слънчево време... Усещам как пролетта приижда крачка по крачка и това ме кара да се усмихвам. 


Стоя и се наслаждам на прекрасния момент, но оглеждайки се наоколо виждам десетки, дори стотици забързани хора, които са толкова устремени в това, което искат да направят, че не забелязват нищо около тях, а и най-вероятно не си дават сметка, че днес е неделя. Нека поне за миг поспрат и си поемат дъх. Дали си дават сметка, че бързайки пропускат живота си?

Многоточие

Замислих се… Преди няколко години бях готова и всъщност събирах всичко в една-единствена точка. Тя символизираше всичко изказано, изчувствано, изписано… Беше ми напълно достатъчно. Дали просто такава е била душевната ми нагласа или са ми идвали в повече емоциите и съм искала да ги скупча на едно… едва ли ще разбера. Но днес се запитах – Как така само една-единствена малка точица? И ми се стори много странно мисленето ми и логиката от преди, да речем, три години.