Сажди

Думите се наслояват

по гърлото ми

по дихателните пътища

лепнат като катран

или може би като сажди

запушват устната кухина

трахеята и бронхите

понякога ме задушават

неизказани

неизживени

неизплакани

неизрадвани

Пясъчно

около тебе виждам

все звездни нощи

лунни пътеки

метеоритни дъждове

и мокър морски пясък

или лилави облаци

романтични залези

но никога изгреви

правиш ме щастлива

но винаги среднощно

денем никога почти

идваш винаги за финалите

а къде си

когато всичко започва?

Digital Nottich или Тафо Великов - името няма значение за музиката

     Може би най-неочакваното интервю, което съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Колекционер на моменти

Тя лакира ноктите си в жълто,
а в цвета добавя малко слънце.
Очите и са страшно многодъждни, 
а мъглите си събира в бабините грънци.

По кожата си носи маргаритки,
около глезените вият се бръшляни.
Над главата и надвиснали са облаци 
събирани от горските поляни.

Такива сме ние, спокойни

Такива сме ние, спокойни
той ми прави забележки
за миризмата на цигари
а аз на него
за чуждите парфюми
и вечер си лягаме тихо
правим любов още по-тихо
никога не закусваме 
не обядваме заедно
само от време на време
заедно се напиваме
и си припомняме
че някога беше пламък
а сега дори искра
не е останала…

Избрани продукти за Юли и Август

1. Спрей за тяло на Garnier - InvisiCool - този път леко се разочаровах. Определено решава проблемите с изпотяването, но съвсем не е вярно, че не оставя бели петна. Може да е съвсем леко, но ги има. А да не говорим ако напръскате обилно - тогава се наслоява и целите ще побелеете.
2. Измиващ гел за лице на Neutrogena с грейпфрут - радост за кожата ми! Гелът е нежен, почиства несъвършенствата и е истинска благодат срещу борбата с черните точки. Почти не образува пяна, но ароматът му е божествен. Трудно ще се откажа от него = )

Седефената лампа

     Събудих се. Вече отдавна беше съмнало и слънчевите лъчи нагло провираха острите си носове през дървените капаци на прозорците, и деликатно ме гъделичкаха по лицето. Толкова приятно бе във все още хладните чаршафи, че исках да удължа блаженото усещане колкото се може повече. Беше време да ставам. Нямах никакво желание да го правя, но пък и не исках да излизам в обедната горещина. Станах от леглото, а бледолилавия чаршаф така нежно се плъзна по тялото ми, че за миг се почувствах като като красива и грациозна героиня от скъпа американска продукция. Направих си кафе. Не го изпих. Облякох първата лека и ефирна рокля, която видях, обух най-цветните и пъстри пантофки, които имах, взех си чантата и излязох.

Призори

дойде рано призори
направи ми кафе
и го остави до леглото
влезе с вятъра
от миглите си
и с бурята в ръце
пусна ги в стая
а после легна до мен
за да ме пазиш
от урагана който разяри
и заваля от тавана
искаше да ме целунеш

Поиграх си с "Куклената къща" на Туве Янсон

Напред - назад, напред - назад. Малко време ми остана за четене, още по малко са писане, но сега си открадвам най-нагло един час, за да си изпия кафето докато ви разкажа впечатленията си от Туве Янсон и първата ми среща с нея.

"Куклената къща" е видяла за пръв път бял свят през 1978 година. Първоначално финландката е писала детски разказани, а това е един от първите и сборници за възрастни. Съдържа 12 разказа, 12 истории на артисти, кои реални, кои не, някой прочути, други пък незнайни. Дванайсет истории, които ще ви провокират да мислите и размишлявате, да се чудите или пък като мен да търсите кои са реалните лица в книгата. Това съвсем няма да ви издам, защото търсенето беше доста интересно за мен, а и никога не знаеш кога ще научиш нещо ново. Самият сборник е издаден от "Жанет 45", на които мога да се доверя за четиво дори без да прочета заглавието или рецензия. Винаги ми дават точно това, което искам, дори без да знам какво точно е то.

Среднощно безумие

Тази нощ ми е кафяво

кафяво като очите му
или като конски фъшкии 
въпрос на гледна точка
тази нощ не вали
а се молех толкова
че кожата ми потъмня
заживях в резерват в Америка
носът ми стана по-голям
и косата отново черна
молех се като индианка

Тази нощ построих път
за железница от мислите си
дълъг три хиляди километра
и пак не бе достатъчно

В метрото

заобичах го в метрото
при първата ни среща
влюбих се в белите му кецове
късите му бели чорапи
големите бели слушалки
и едва наболата му брада
представих си как живеем заедно
как му раждам деца
и как се прибира вкъщи
уморен след работа
как излиза мокър от банята

"Аз" - отворен таг

Скучно ми е, няма какво да правя. Чета блогове. Попадам на нов. Харесва ми. Има таг, но не хаш. Включвам се. Включете се и вие. Благодаря на Ви!

ПРАВЯ | това, което усещам. 

ГОТВЯ | рядко, но с желание. Получава ми се.

ПИЯ |  кафе и сокчета. Основно.

ЧЕТА | Предимно разкази. И всичко останало.

ИСКАМ | дъжд, мъркаща котка и чаша чай.

Изгубих се между хълмовете на Морайра

Съвсем не буквално :Д По-скоро изгубих част от себе си в Морайра и ми е толкова хубаво! Намира се на 5, 6 км от Калпе - доста по-голям и развит град и на час и половина път с кола от Валенсия. Това е малко испанско селце (макар че личното ми понятие за село е съвсем различно) с приблизително население от 6 000 души, повече от 50% от които са чужденци. Т.е. испанско селище, но трябваше да ги търся тези испанци. Но пък англичаните, германците и българите са в изобилие.

Мъркане на котка

Понякога е като мъркане на котка
приятен и спокоен
трябва да е тихо
за да можеш да го чуеш

Друг път е като чупене на кости
невъзможно болезнен
оглушително плашещ
и ти пукат ребрата от желание и болка

Странен и невинен е
повече странен
невинен само докато спи

Бездумие

той е от онези бездумните

които са като сутрешна дрямка

леко отнесени

почти в съзнание

може би слънчеви

като в 9 сутринта

или кошмарни като миналата нощ…

може би е блудница

днес е тук

утре ще е спомен

от приглушена светлина

и сляпа тишина…

Портокал

ухаеш ми на портокалови кори

рано сутрин

дори преди кафето

а то е черно и горчи

разтварям себе си

в морето

и кръвта ми става морска сол

а гласът ми – птича песен

рано е

не говори

нима не знаеш

че леглото ми е есен

ухаеш ми на портокалови кори

уви, насън…

не искам да отварям пак очи

кафе не ми се пие

нека дози ден не ми горчи

Открий думите между редовете на празния лист - Епитафия Бездумна

  Шах и мат! Половин час вече се чудя какво да бъде въведението за Онзи, чието име изплува в съзнанието ми, когато ми е меланхолично и искам да прочета нещо, което ще има моите вибрации. Истинска какафония от думи и бездумие, от звуци и тишина. Така някак си го усещам. Той пише... емоционално... На моменти ми се свива гърлото, когато го чета, друг път съм съвсем безизразна. Красива странност е или поне така го виждам аз. При всички случаи не можете да останете апатични към него - или ще се влюбите, или ще го отречете. Той е Епитафия Бездумна. Намерих го в БЛОГА МУ,  а след това не се поколебах да видя и страницата му във фейсбук. Някак си преливащ между цветовете ми се вижда... Ту като слънчоглед, ту гръмоносен облак. Искам да говоря още много за Него, но какъв ще бъде за вас - сами преценете.

Да си жена, правеща музика в България - да си Йоко

Иди я опиши! Толкова пъстра и колоритна личност не се среща често. Да знаете, не се намират лесно думи за нея. Едно мога да кажа със сигурност - бях се ухилила до ушите докато четях отговорите ѝ! Тя, мацката с прекрасния глас, с чудните текстове и лудия речетатив. Тази, която прави музика, която мога да слушам от сутрин до вечер. Как да не  ѝ се възхищава човек, че тя е прекрасна! Истинско слънце - представям ви Йоко!

Ако някой не я е чувал - сега е моментът да поправите грешката си.

Можете да я чуете тук!!!

Петя Евлогиева или какво е да рисуваш върху кожа

          Едва ли мога да опиша щастието си, когато Петя се съгласи да вземе участие в този ми проект. За съжаление нямам честта да я познавам лично, но пък толкова се възхищавам на работата и, че не се сдържах да рискувам да и пиша. Една невероятно креативна млада жена, творец и майка. Истински предизвикателство беше да подбера някои от фотографиите на нейни татуси или скици и даже в момента се колебая дали съм избрала правилните. Иска ми се да изложа тук поне 100 нейни работи, но ще се въздържа... Повече за творчеството на Петя можете да видите в нейния профил във фейсбук - Petja Evlogieva. А сега ви оставям със самата Петя.

Дани и нейните ръчно изработени чудеса

     Това е Дани! Със сигурност тя е една от най-нежните и фини жени, с които съм се срещала. Изключително трудно ми е да напиша въведението за нея, тъй като съм възхитена от отношението и, излъчването, поведението... Въобще тя е едно прекрасно олицетворение на думата Жена и за мое огромно щастие я срещнах съвсем, съвсем случайно. Това е нейната страница за чудеса - Ретро бижу. Със сигурност ценителите на ръчно направените бижута, тези на декупажа и всякакви подобни занимания ще оценят таланта и. А ето как тя отговори на въпросите, които и зададох.