Едва ли мога да опиша щастието си, когато Петя се съгласи да вземе участие в този ми проект. За съжаление нямам честта да я познавам лично, но пък толкова се възхищавам на работата и, че не се сдържах да рискувам да и пиша. Една невероятно креативна млада жена, творец и майка. Истински предизвикателство беше да подбера някои от фотографиите на нейни татуси или скици и даже в момента се колебая дали съм избрала правилните. Иска ми се да изложа тук поне 100 нейни работи, но ще се въздържа... Повече за творчеството на Петя можете да видите в нейния профил във фейсбук - Petja Evlogieva. А сега ви оставям със самата Петя.
Това е Дани! Със сигурност тя е една от най-нежните и фини жени, с които съм се срещала. Изключително трудно ми е да напиша въведението за нея, тъй като съм възхитена от отношението и, излъчването, поведението... Въобще тя е едно прекрасно олицетворение на думата Жена и за мое огромно щастие я срещнах съвсем, съвсем случайно. Това е нейната страница за чудеса - Ретро бижу. Със сигурност ценителите на ръчно направените бижута, тези на декупажа и всякакви подобни занимания ще оценят таланта и. А ето как тя отговори на въпросите, които и зададох.
Иван Шопов, известен повече като Балкански, е човек и творец, на когото се възхищавам с цялото си сърце и душа, и с всички сетива, които притежавам. Точно поради тази причина съвсем неочаквано дойде новината, че той е съгласен да вземе участие в моя малък проект. Съответно тръпки на щастие пропълзяха по цялото ми тяло и нададох истински вой на удовлетворението. Музикант и художник, Шопов е прекрасно въплъщение на творец, което следя с удоволствие. А сега без повече излишни приказки, ето как той отговори на въпросите ми.
+-+Copy.JPG)
Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, когато се доверявам на периферното си зрение, но видях черното нещо отново да пада. Не можех и да предположа какво е. Изтичах на пръсти до терасата и го видях. Беше Той. Стоеше и ми се усмихваше отдолу, подхвърляйки черното си яке. В този момент не пеперуди запърхаха из стомаха ми, а по-скоро милиони сапунени мехури пълни с щастие започнаха да се пукат в мен и цялото ми тяло настръхна от вълнение – от шията до върховете на пръстите на краката. 
Директно започвам с отговор на въпроса, поставен още в заглавието - това със сигурност НЕ Е енциклопедия, нито кой знае колко висша форма на психологията изобщо.
.JPG){kind=link}