Георги Аргиров

Представи се.

Георги Атанасов Аргиров, на 25 год. от гр.Асеновград.

С какво се занимаваш?

Изцяло се занимавам с групата си After Midnight, с която на скоро изкарахме първият ни дебютен албум „My Deepest Secret“

От колко време свирите заедно с групата?

В този състав сме от 2011 година.

На стълбите пред търговския център

     Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не го направих. Беше мрачно и сиви облаци бяха надвиснали от небето, като че ли то щеше да падне всеки момент пред мен. Леко подухваше. Вятърът беше топъл и миришеше от канализацията на града както често се случваше, когато беше задушно или влажно, или просто каквото и да е времето.

Александър Попов - Саката

Александър Попов - Саката е истински виртуоз на китарата и един от най -усмихнатите и слънчеви хора, които познавам. Той със сигурност няма да каже това сам за себе си, но аз няма как да ви го спестя. За мен е истинско удоволствие да започна тази (да я наречем) рубрика именно с него. Безкрайно положителен, вдъхновен и вдъхновяващ човек е! Заедно с момчетата от бандата Big Fat Lily, спечелиха престижната награда за късометражно видео на фестивала в Кан с клипа към песента "God forgive", който можете да видите на края на публикацията. 

Какво НЕ Е "Енциклопедия на житейската психология"

     Директно започвам с отговор на въпроса, поставен още в заглавието - това със сигурност НЕ Е енциклопедия, нито кой знае колко висша форма на психологията изобщо.

     Книгата я имам от около 4 години, но вчера, докато размествах някои заглавия из библиотеката си, тя се озова в ръцете ми и нямаше как да се сдържа и да не споделя разочарованието си от нея. Тя е от онзи тип книги, които продължавате да четете, само за да разберете дали може да стане по-зле. Ами... може. Не знам на какво академично ниво е познанието на Альона Либина относно психологията,

Какво е "Хора"

Здравейте, приятели! В тази графа ще ви запознавам с различни хора на изкуството. Хора с креативно мислене, които могат да усмихнат дори най-мрачния ви ден. Хора, на които се възхищавам!

Картина

Едно платно

Няколко цветни бои

И малка вселена

Рисувам с четката

Използвам всички цветове

Само в една стая…

Дори не поглеждам навън

Сякаш от очите ми вали

Цял порой

А след това има дъга

И мирише на свежест

Общуването и технологиите

     Живеем в ера на умни телефони и глупави хора, ера на "ай" под, фон, пад и прочие и изпуснати мигове. Все по-често се вглъбяваме в себе си и "ай" (от англ. - аз) излиза пред "ние". "Ние" все по-често сме поставени в условности, регламентиращи отношенията ни по между си.  Кои сме ние? Какво правим? Говорим за телефони и таблети, а пропускаме случващото се около нас. Имаме виртуални профили, виртуални снимки, виртуални животи, а не усещаме как малко по малко се превръщаме в роботи.

Book Tag

Съвсем случайно попаднах на този таг в един сайт за литература и не се сдържах да не се включа и аз. Искрени ми е любопитно какво ще се получи накрая. Надявам се да ви бъде интересно толкова, колкото и на мен = )

Какво са книгите за теб?

Свят. Или по-скоро много светове. Те са емоции, вълнение, нови и стари срещи. Книгите са много неща, но най-важното е, че винаги са нещо хубаво и вълнуващо по свое му.

Среднощни размисли за любовта...

     Днес отново се зачудих какво точно е любовта, но този път реших да го хвърлям набързо на едно листче.

     Любовта не е само страст, желание и розови сърчица. Тя е разбиране, хармония, компромиси, нещата в стаята, които не можеш да изхвърлиш. Понякога означава да тичаш по улицата и да крещиш с цяло гърло от щастие, друг път да плачеш сам в стаята си. Понякога те кара да загърбиш част от себе си, да приемеш неща, които не желаеш. Любов е когато правиш тези неща не защото някой те кара, а защото сам си го пожелал. Любовта не означава да обичаш недостатъците в партньора си, а да го обичаш въпреки тях. Тя е онова чувство, което не ти дава да спиш нощем от вълнение, защото утре ще видиш любимия или просто защото ти липсва. Тя е навсякъде около нас.

Матирана кожа с Alverde

     Здравейте, момичета! Днес ще ви разкрия любимия си продукт за матиране на кожата, а именно прозрачната минерална пудра на Alverde. Ползвам я наистина от доста време, но все не ми оставаше време да напиша няколко думи и за нея, но с настъпването на летния сезон и лъщящата кожа, мисля че и това време настъпи.

     Съвсем случайно попаднах на нея в DM. Не бях чувала за тази пудра, нито бях чела отзиви. Знаех само за прозрачната пудра на Essence, но съм предубедена към марката и реших да не рискувам с нея. За сметка на това се поколебах за миг и взех тази на Алверде.

Garnier Pure Active Wasabi Power

     За първия ден на този месец съм ви подготвила нещо ново, свежо и вече любимо! Това е новият измиващ скраб на Гарниер - Уасаби. Съвсем случайно попаднах на него в Лондон и бързайки към касата на магазина, просто го грабнах. Определено си заслужаваше!

     На пръв поглед прилича на гел, но след като го нанесете усещате зърнената му структора. Гранулките са ултра фини и затова трудно можете да ги видите, дори и да се вгледате, но лесно ще ги усетите ако сложите съвсем малко количество от продукта на пръстите си и ги втриете един в друг. Скрабът е препоръчан за мазна кожа и определено се справя доста добре. Ефектът му е видим още след първото измиване.

Любовта трае (почти) три години според Бегбеде

     "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде книга, която първо ще ви разочарова ако сте безгранични романтици, ще ви ужаси, ще ви обезвери, а накрая искрено ще ви разсмее.

     Това е една от онези книги, които се вглъбяват в съзнанието ви и ви провокира да за се замислите за интимния си живот или за липсата на такъв. Написана иронично-цинична, думите на лирическият герой звучат така, сякаш вие сами разговаряте с него, а той ви разказва за безбройните си напивания, махмурлийски събуждания и ред още градски истории.

Японска анимация (по миглите)

     Коя жена не желая гъсти, обемни и извити мигли? Не е ли страхотно да пърхате като пеперуди на хората около вас? Особено когато е толкова пролетно, зелено и свежо! Най-накрая и аз мога да пърхам! Толкова съм превъзбудена и усмихната, че се чудя как ли ще завърши това ревю...

     Днес темата е новата спирала на Лореал - Мис Манга (L'Oreal - Miss Manga). Бях доста резервирана към тази спирала, тъй като съм особено капризна към този тип продукти. Рядко намирам спирали, които да удовлетворят всичките ми прищявки, а те са колкото суетни, толкова и здравословни. Важно е да уточня, че нямам обаятелни мигли.

Матов разкош от Буржоа

     От около месец вече е на българския пазар новото червило на Bourjois - Rouge edition Velvet. Наистина очарователно от капачката до дъното.

     Получих го като подарък в края на миналия месец и вече след няколко ползвания съм готова и аз да напиша своя коментар за него. Разкошно! Бях изненадана от апликатора за нанасяне, тъй като съм свикнала червилата винаги да са с твърда консистенция или поне тези, които съм ползвала (честно казано не са много).

Маската, която спаси косата ми!

     Както повечето дами, аз също обичам да експериментирам с косата си. Обичам да сменям прическата, формата и цветовете. Но това не е история за различните ми визии, а тъжната история на моята коса...

     Няма да изпадам в подробности, защото историята е дълга, дълга... Колкото беше дълга косата ми някога. Най-общо казано, в рамките на 2 години косата ми претърпя подстригване, каквото няма да повторя, 2 изсветлявания (първото - за да се отърва от черната коса, която беше черна благодарение на индийската къна, а второто - защото исках да се видя с по-светъл нюанс на косата). През цялото това време тя беше изправяна системно, къдрена, горена и измъчена по всевъзможни начини. И съм сигурна, че ако можеше, косата ми щеше да избяга от мен с писъци.

Във "Вината на нашите звезди" никой не е виновен

      "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е от онези книги, които на пръв поглед бихте подминали или бихте счели за незрели, но всъщност ще сгрешите. Определен е като тийн-роман, но не смятам, че не е само за подрастващите. Това е книга, която ще ви накара да се замислите за живота, смъртта и това как пилеете времето си.

      Разказва се за двама тийнеджъри - шестнайсет годишната Хейзъл и седемнайсет годишният Огъстъс, накратко Гас. Хейзъл има рак на белите дробове, а Гас е с ампутиран крак. Запознават се в група за взаимопомощ и сякаш е любов от пръв поглед. Болестта на Хейзъл е неизлечима, а тази на Гас е в ремисия. Между тях започва странна връзка оплетена в кабели, маркучи за дишане, кислородни бутилки и крайници, скрити под холната масичка.

Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

Ново очарование от Garnier

      Винаги съм обичала продуктите на Garnier. Всичко започна с един рол-он, след това скраб за лице, лосион за тяло и неусетно те заеха голяма част от продуктите на тоалетка ми. А пък и когато съм наистина доволна от един продукт трудно бих го заменила с друг без жестока битка в мен. Тогава настава истинска война между ангелите и демоните, които застават яростно зад позициите си, а аз се оказвам съвсем объркана в козметичен магазин, гледаща сякаш в нищото.

Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

"Рай" на Радослав Гизгинджиев или иначе казано - твърде сладко е за мен

      Книгата, за която реших да пиша днес ме остави с доста противоречиви впечатления. Ако трябва да бъда честна - в момента мислите ми са толкова хаотични, колкото са главите в романа. Безспорно предизвика любопитството ми от трейлъра, който изгледах, но направих една огромна грешка преди да я прочета - прочетох буквално десетки коментари. В повечето от тях  се споменаваше определението "шедьовър", а що се отнася до съвременната българска литература, имах такива очаквания от тази книга, каквито до сега не съм имала. В крайна сметка се оказа, че имам различна представа за понятието "шедьовър" от останалите читатели, които са коментирали.