Джинджифилено

Ако кожата ти има вкус
то щеше да е джинджифил.
Леко пиперлив, приятно сладък,
сякаш в каничка със чай си скрил

всичко хубаво и лошо в теб
малко мъка, капчица тъга,
а щастието ти притихва плахо
в ранно утро и пролетна роса.

Париш ми по устните от рано,
като късна, есенна слана.
Да те обичам? Да те мразя?
Добро утро. Сън ли бе това?

Къде са истинските мъже и жени

Ууу-саааа. Ууу-сааа. Опитвам се да запазя самообладание и да не се разкрещя на някого, но... Дъ фак, как по дяволите може да има толкова глупави хора? Мъже, жени - всичко под ножа. "Аз не харесвам метросексуални мъже." или пък "Аз не харесвам наточени кифли." От кога хората станаха само и единствено визия или модно течение, което следват?

Мъжът никога не е бил и няма да бъде само карирана риза, вълнена шапка, кубинки или кецове. Мъжът е такъв по характер, а не по полови белези. Истинският мъж е сила, поведение, провокация даже. Той те кара да мислиш. Развива се, не е пасивен. Истинския мъж не говори, а действа. Той отваря вратата не на своята жена, а на всички, защото е джентълмен. Истинският мъж не кара бентли само за се перчи като мексикански петел, готов за бой. Малко ли статии се изписаха за това? Някой изобщо чете ли ги тези статии? Истинският мъж не е с определен цвят на кожата, нито на очите. За него няма етнос. За него няма стил, защото той сам го създава. Той може да е мил, внимателен, да забелязва детайлите, да е циничен, арогантен.

Майсторство

Една жена ми каза

„не ти прилича да го обичаш

една студена си

дръпнат непукист си“

А как да обясня че съм такава

защото ме е страх от друго

че ме е страх да съм около тебе

прегръщам те за поздрав

и тичам на другия край на света

като дявол от тамян

да не би да се издам…

Баба ми ми каза:

„майсторка си вече

щом не той, а никой друг

не знае че отвътре

всичко се обръща“

Лачени обувки

Помня старите си лачени обувки

лъскави и червени

на малки бели точки

от преди петнадесет години

вече ожулени

охлузени

с изтъркани подметки

досущ на теб приличат

само дето не убиват

някои неща се връщат на мода

други миришат на нафталин

а трети стават храна на молците

Въздушно лилаво с купеста слънчогледеност

помниш ли когато ме закара до вкъщи

колко лилави бяха облаците

и колко чисто бе таблото на колата ти

помниш ли, че слънчогледите бяха свели глава

лятото изтичаше през миглите ни

помниш ли колко прав беше пътят

беше хубаво да те гледам вторачен в него

аз бях само част от пътуването ти, помниш ли ме

от твоите 350 километра аз съм само 40

много се забавлявах тогава, а ти беше уплашен

виждах погледа ти през тъмните стъкла на очилата

знаеш ли, че страхът не е оправдание

и че ако не рискуваш никога не би спечелил

лесно се отказваш, тъжно е…

помня те

Естественост, затворена между кориците на Господинов

Чудех се кое книжно да е първо тази година - "Естествен роман" или "Отклонение", но Георги Господинов взе предимството поради хронологична преднина. Напоследък все повече наблягам на българската и европейска литература. И колкото повече чета - толкова повече ми се иска да не спирам. Но след като очилата ми пострадаха тежко, благодарение на кучето ми, ще се наложи да си дам няколко дни почивка. Но не това е темата.

Естествен като раждането и смъртта. Естествен като порой през есента. Естествен като развод през 21-ви век. Естествен като мухите през лятото и нуждата от тоалетни. "Естествен роман" едва ли би могъл да има по-подходящо заглавие.

Как се вдъхва нов живот на стари стихове и как изгрява звездата на Проект "Зората"

Всичко започна съвсем случайно. Определяйки себе си като меломан, се старая да следя творчеството на любимите си артисти, което понякога се оказва по-трудна задача, отколкото можете да предположите. Ровейки се из различни страници, попаднах на един линк. И нещо се случи. Чух нещо удивително! Имах усещането, че цялата тежест на думите в текста, падна директно да гръдния ми кош. Първичен, ултимативен кеф! И за да не бъда голословна, първо чуйте, а после четете.

Проект Зората - Песен за човека (по Никола Вапцаров 1/2 откъс)

Специален пост

Втори януари. Седя си вкъщи, на топличко, айляк общо взето. Странен ден беше. Та както си седя и се смея, а на моменти се заливам от смях, един човек ме провокира да направя най-безмисления пост на този свят (по мое мнение си е точно такъв). Но пък съм в толкова добро настроение, че съвсем не можах да се опра на провокацията и ето на - занимавам ви с глупости. Или поне единиците от вас, които ще попаднат тук.

Въжен мост

Ти си като въжен мост

Цял живот мечтах да видя такъв

да усетя полюшването му от вятъра

да чуя скърцането на дъските

по които стъпвам

Намерих те

Гледам

под тебе пропаст

и ме е страх да премина

мисля си – ами ако ме изпуснеш

и падна в бездната

даже виковете ми няма да се чуят

Въжетата ти – стари и прогнили

не ми обещават нищо

дъските ти като зъби на старица

тук-таме липсват

Реших се. Първата крачка

беше най-трудна от всички

бавно и нерешително стъпвах по теб

Овцата на Аугусто Монтеросо

Упорито продължавам с поредицата на Жанет 45 - Кратки разкази завинаги. Този път се запознах с Аугусто Монтеросо. Неговата "Черната овца и още басни" ми направи впечатление още преди година, но все не идваше на дневен ред. Но ето, малко преди празничните дни си откраднах малко време за нея.

Сборникът в съвсем кратичък и едва ли ще са ви необходими повече от 2 часа, за да го прочетете целия. След като прелистих и последната страница бях наистина изумена.

Да раздвижим приказките с Димитър Петров и неговия проект The Golden Apple

Има ли някой, който не е чувал за приказката "Тримата братя и златната ябълка"? Предполагам повечето от нас я знаят от детските си години. Я баба или мама са ни я разказвали, или пък сме я прочели в книжка с приказки. Но само толкова. Димитър Петров обаче е твърдо решен да популяризира нашия фолклор. Чудите се как? Ами ето как - Димитър започва да разработва първият български анимационен сериал с взаимствани мотиви от фолклора ни. Проекта се казва The golden apple, т.е. златната ябълка и ще бъде особено зрелищен и красив. Към самия проект има голям интерес, основно от чужденци, но Димитър държи проектът да се реализира в страната. В момента той и екипът му се стараят да се правят с проблема относно финансирането. 

Обещанието и урокът на Silent City

     В този пост нямам никакво намерение да ви запознавам с нови хора, да говорим за това защо и как са започнали да се занимават и прочие. Единствено ще спомена, че това е хип-хоп дуо, което се състои от Николай Георгиев - Масурски и Андриан Дончев - Римо. Ако искате да разберете повече за тях и работата им - интернет е пълен с информация. Това е страницата им в социалната мрежа - Silent City. Можете да ги следите и в youtube от тук - XPRSNorg. Днес ще говорим за приемственост, за различните от нас, за тези, от които понякога извръщаме глави. Тази публикация е за децата, които имат синдрома на Даун.

Историята не се съхранява само в учебниците. За проекта "Българска история" и един швейцарец с българско сърце

       Героична, борбена, трогателна - такава е историята на Луи Айер - швейцарецът с българско сърце. Как попаднах на нея? Случайно. Петък привечер. В родния ми Пазарджик се прожектира филм на историческа тематика. Филмът е част от проекта "Българска история", прожектиран абсолютно безплатно, като единствена цел е децата, учениците, нашите връстници, че и зрелите хора да помнят историята на страната ни. Документален е и разказва за живота на Лиу Айер в България - от пристигането му до неговата смърт. Филм за спорта, за трудностите, пред които са изправени бъдещите спортисти, за липсата на квалифицирани специалисти във всички области. Разказва се за трудностите на България през първото десетилетие на 20 век, за битките през Балканската война, за загуби без загубени битки. За един швейцарец, припознал страната ни като своя родина, който в края на живота си се изправя в битка срещу народ, говорещ родния му език. Жертвоготовен и повече българин от нашите съвременници. 

Действието на Августин Господинов

     Наскоро нашумелият Илиян Любомиров, известен повече като Августин Господинов издаде първата си стихосбирка "Нощта е действие", която размекна коленете на девойките и тийнеджърите.  Всичко започва далеч преди октомври 2014 година. Далеч, далеч, колко дълги всъщност могат да бъдат 2 години? За някои много, за други малко време, но в края на 2012 година Августин (ще ползвам прозвището му) създава страницата Letters of flesh, която към момента се радва на доста почитатели. В нея той споделя личните си писания, а момиченцата, които са основната му аудитория, въздишат и премалят по красивия и (едва ли не обявен за) гениален Господинов. 

Зад обектива или какво вижда Стефан Василев

    Хубави случайности се случват постоянно, а последната даже си има име. Той се казва Стефан, фотограф е, графичен дизайнер и определено силно позитивен човек. Случайно попаднах на профила му в социалната мрежа, основно великолепни портрети, обаятелно светли и нежни, и още по-случайно реших да пиша на този човек.

Стефан Василев е едно прекрасно олицетворение на цялата идея в колонката "хора" - тези, които вдъхновяват и усмихват дните ми. Той по-скоро направи цветна една от вечерите ми, но какво по-добро занимание в студена вечер, когато не ти се излиза, от това да се запознаеш с интересен човек.

Безпътица

като безпътица…

тясна задънена улица

завършваща с огледала

в които те е страх

да се погледнеш

не искаш да виждаш

себе си

не можеш

защото знаеш

че някъде там - далече

или близо може би

има някой

Паваж

Като паве си сив

и стана част от цялото

на прашната улица

и студените камъни

разбиваш колите

и чупиш токове

разрушителен си

и стоиш статично

а беше по-свободен

от птичи полет

като картина без рамка

и музика без ноти в тишината

пролетен дъжд беше

планински вятър беше

есенно лято беше

кратък, откраднат миг…

Спаси се

преди да са те асфалтирали…

Аликанте - Испания

         Жега и влага в изобилие! Може би на повечето от вас този климат би ви бил приятел и с удоволствие бихте се пекли на прекрасния плаж часове наред, но уви – тялото ми упорито отказа да понесе тамошните горещини и през времето, прекарано там, отидох на плаж едва три пъти за по около два часа и това беше достатъчно. Хубавото е, че кожата ми не изгаря, а директно придобива лек загар. Но да оставя тамошните си несгоди и да разкажа за мястото.

Електро суинг в София - музиката на Parov Stelar

         За втори път в България посрещнахме Паров Стелар. За наше щастие той пристигна с целия бенд и прекрасната вокалистка Клео, която огласи Арена Армеец със звънкия си глас. Истинско удоволствие беше да чуя прекрасната комбинация от електронна музика и суинг в изпълнение на страхотните музиканти от бандата. Настроението беше повече от приповдигнато, а настроение съвсем не липсваше.

         Музикантите се справиха повече от прекрасно, но за мое съжаление само за 2 часа – това беше продължителността на самият концерт. Естествено, и цяла нощ да свирят на мен пак ще ми е малко, защото съм влюбена в тази музика от сърце и душа, и мога да я слушам без да спирам и без да ми омръзва часове наред. Бендът изпълни по-голямата част от албума The Princess, а също така и някои нови парчета. Разбира се, никак необективна, се зарадвах най-много на The Mojo radio gang и Booty swing. В момента, в който разпознах любимите звуци, огромни вълни щастие и превъзбуда нахлуха в мен и затанцувах с такова удоволствие, сякаш цял живот съм танцувала суинг, а реално съм опитвала единствено вкъщи ;д

         Саксофонистът Макс и тромпетистът Джери определено ме накараха да гледам със затаен дъх и да слушам музиката, която създават. Сценичното им поведение беше на ниво и определено си личеше с какво удоволствие са на сцената. Звуците преминаваха през цялото ми тяло. Щастливо и прекрасно изпълнение беше!

П.П. Снимки: Event Zone

Тази вечер в новините - #НаЖивоОтСофия

     О, ти щастие, успяло да ми покажеш панелките от друг ъгъл - благодаря ти! Цялата ми неприязън, доскоро изпитвана към шумната ни и прашна столица, просто се изпари като лятна мараня по асфалтов път - невидимо, но осезаемо.
     Шпатов с лекота разказва историите си и провокира да се питаме "Истина ли е това или плод на литературния му дух?". Признавам си - доста чуденки изникваха в мен след разказите му. Толкова финес и непринуденост има в думите му, че на моменти искрено му завидях за интимността, която постига сякаш съвсем без усилия. Съществува искрена игра с времето в цялостната композиция.