Любовта трае (почти) три години според Бегбеде

     "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде книга, която първо ще ви разочарова ако сте безгранични романтици, ще ви ужаси, ще ви обезвери, а накрая искрено ще ви разсмее.

     Това е една от онези книги, които се вглъбяват в съзнанието ви и ви провокира да за се замислите за интимния си живот или за липсата на такъв. Написана иронично-цинична, думите на лирическият герой звучат така, сякаш вие сами разговаряте с него, а той ви разказва за безбройните си напивания, махмурлийски събуждания и ред още градски истории.

Японска анимация (по миглите)

     Коя жена не желая гъсти, обемни и извити мигли? Не е ли страхотно да пърхате като пеперуди на хората около вас? Особено когато е толкова пролетно, зелено и свежо! Най-накрая и аз мога да пърхам! Толкова съм превъзбудена и усмихната, че се чудя как ли ще завърши това ревю...

     Днес темата е новата спирала на Лореал - Мис Манга (L'Oreal - Miss Manga). Бях доста резервирана към тази спирала, тъй като съм особено капризна към този тип продукти. Рядко намирам спирали, които да удовлетворят всичките ми прищявки, а те са колкото суетни, толкова и здравословни. Важно е да уточня, че нямам обаятелни мигли.

Матов разкош от Буржоа

     От около месец вече е на българския пазар новото червило на Bourjois - Rouge edition Velvet. Наистина очарователно от капачката до дъното.

     Получих го като подарък в края на миналия месец и вече след няколко ползвания съм готова и аз да напиша своя коментар за него. Разкошно! Бях изненадана от апликатора за нанасяне, тъй като съм свикнала червилата винаги да са с твърда консистенция или поне тези, които съм ползвала (честно казано не са много).

Маската, която спаси косата ми!

     Както повечето дами, аз също обичам да експериментирам с косата си. Обичам да сменям прическата, формата и цветовете. Но това не е история за различните ми визии, а тъжната история на моята коса...

     Няма да изпадам в подробности, защото историята е дълга, дълга... Колкото беше дълга косата ми някога. Най-общо казано, в рамките на 2 години косата ми претърпя подстригване, каквото няма да повторя, 2 изсветлявания (първото - за да се отърва от черната коса, която беше черна благодарение на индийската къна, а второто - защото исках да се видя с по-светъл нюанс на косата). През цялото това време тя беше изправяна системно, къдрена, горена и измъчена по всевъзможни начини. И съм сигурна, че ако можеше, косата ми щеше да избяга от мен с писъци.

Във "Вината на нашите звезди" никой не е виновен

      "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е от онези книги, които на пръв поглед бихте подминали или бихте счели за незрели, но всъщност ще сгрешите. Определен е като тийн-роман, но не смятам, че не е само за подрастващите. Това е книга, която ще ви накара да се замислите за живота, смъртта и това как пилеете времето си.

      Разказва се за двама тийнеджъри - шестнайсет годишната Хейзъл и седемнайсет годишният Огъстъс, накратко Гас. Хейзъл има рак на белите дробове, а Гас е с ампутиран крак. Запознават се в група за взаимопомощ и сякаш е любов от пръв поглед. Болестта на Хейзъл е неизлечима, а тази на Гас е в ремисия. Между тях започва странна връзка оплетена в кабели, маркучи за дишане, кислородни бутилки и крайници, скрити под холната масичка.

Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

Ново очарование от Garnier

      Винаги съм обичала продуктите на Garnier. Всичко започна с един рол-он, след това скраб за лице, лосион за тяло и неусетно те заеха голяма част от продуктите на тоалетка ми. А пък и когато съм наистина доволна от един продукт трудно бих го заменила с друг без жестока битка в мен. Тогава настава истинска война между ангелите и демоните, които застават яростно зад позициите си, а аз се оказвам съвсем объркана в козметичен магазин, гледаща сякаш в нищото.

Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

"Рай" на Радослав Гизгинджиев или иначе казано - твърде сладко е за мен

      Книгата, за която реших да пиша днес ме остави с доста противоречиви впечатления. Ако трябва да бъда честна - в момента мислите ми са толкова хаотични, колкото са главите в романа. Безспорно предизвика любопитството ми от трейлъра, който изгледах, но направих една огромна грешка преди да я прочета - прочетох буквално десетки коментари. В повечето от тях  се споменаваше определението "шедьовър", а що се отнася до съвременната българска литература, имах такива очаквания от тази книга, каквито до сега не съм имала. В крайна сметка се оказа, че имам различна представа за понятието "шедьовър" от останалите читатели, които са коментирали.

Лимонено ми е с The Body Shop

Най-накрая се престраших да направя и първата си публикация за козметичен продукт (уау!). И в днешния свеж и слънчев ден какво друго да ви представя, освен нещо още по-свежо и любимо. А именно body butter на The Body Shop - малката ми любов с аромат на лимон, затворен в свежа жълта кутийка!

За творците

       Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?

            Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важното нещо, което творецът вижда. Няма нищо по-прекрасно от това!
Един подобен момент може да ви преобърне изцяло. Променя представите ви за живота, а понякога дори целите и мирогледа ви. Тогава ще се чувствате най-обичаното и обгрижвано същество на цялата вселена.

Да се усмихваш с черния си дроб или "Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт

Здравейте, Приятели!

     Днес ще ви разкажа за една книга, за която все не намирах време да допрочета, а именно "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт.

     Преди да успея да се добера до книгата всъщност гледах филма. Доста увлекателен, с една от любимите ми актриси - Джулия Робъртс. Леко поднесен, не натоварващ, но същевременно филм, който те кара да се замислиш. Изгледах го и тъй като се доверявам предимно на себе си и на доказания опит, че книгите винаги са по-добри от филмите - взех си я.

     Това не е обикновената история на един американски развод, нито блудкава любовна история. Това е книга за голямата любов, която таим вътре в себе си, книга за хармонията и разбирането на вътрешният ни Аз.

На по книга, две и чаша пълна с кафе - "Любов по време на холера"

Здравейте, приятели! Днес ще ви разкажа за едно вълшебство, което ми се случи преди около година и половина.

От много време търсех книгата на колумбиеца Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера", но все не я намирах. До там, където успявах да я проследя, вече беше изчерпана, не я намираха и изникваха куп причини, поради които все не успявах да се добера до това малко чудо. Но през един горещ летен месец, съвсем случайно, бързайки в обедната си почивка, погледът ми се спря на една стара, малко раздърпана и с пожълтели страници тъжна книга, наред с редица други изоставени книжки на една улична сергия. И я познах! Това беше тя! Моят Граал!

За връзките

            

            Преди броени минути прочетох нещо, което ме накара да настръхна. Прочетох думи на мъж, влюбен в една жена. Говореше за нея с такава любов и нежност… И знаете ли коя била тази жена? Собствената му съпруга! Не е ли прекрасно?!

            Това ме накара да се замисля за всички онези хора, които приемат за даденост партньорите си. Тези, които не се радват всеки ден, че ще видят любимия човек. И знаете ли? Не мога да ги разбера. Как могат да пуснат любовта да си отиде? И да, сами я пускат да си тръгне, защото не полагат грижи за нея. Спират да правят закуска, да подаряват цветя, да си правят комплименти. Жената спира да бъде сексапилна, а мъжа се превръща в дърво.

За къде бързаме

Приятно слънчево време... Усещам как пролетта приижда крачка по крачка и това ме кара да се усмихвам. 


Стоя и се наслаждам на прекрасния момент, но оглеждайки се наоколо виждам десетки, дори стотици забързани хора, които са толкова устремени в това, което искат да направят, че не забелязват нищо около тях, а и най-вероятно не си дават сметка, че днес е неделя. Нека поне за миг поспрат и си поемат дъх. Дали си дават сметка, че бързайки пропускат живота си?

Многоточие

Замислих се… Преди няколко години бях готова и всъщност събирах всичко в една-единствена точка. Тя символизираше всичко изказано, изчувствано, изписано… Беше ми напълно достатъчно. Дали просто такава е била душевната ми нагласа или са ми идвали в повече емоциите и съм искала да ги скупча на едно… едва ли ще разбера. Но днес се запитах – Как така само една-единствена малка точица? И ми се стори много странно мисленето ми и логиката от преди, да речем, три години.