Мамо, това е за теб

8-ми март не е просто ден на жената, мамо. Той е ден, в който целият свят празнува факта, че по земята все още се разхождат жени като теб – силни, красиви, уверени, щастливи и обичащи живота. МАМО, ДНЕС ЦЕЛИЯ СВЯТ ПРАЗНУВА ФАКТА, ЧЕ ТЕ ИМА, ПРАЗНУВАЙ И ТИ!

И ако обичаш, не бързай да подсмърчаш още, защото има още неща, които искам да ти кажа. Първото е, че ти си най-прекрасната майка на света и съм сигурна, че много момичета и жени биха мечтали (и може би тайно са) да имат майка като теб. Толкова отдадена, честна, безкомпромисна, пряма, на моменти строга, но въпреки това винаги там, където трябва. Ти имаш невероятната дарба винаги да се озоваваш на точното място в точното време и може би точно това е твоята магия. Обичам те така и от сърце ти заявявам, че ти си моето истинско вдъхновение за живот.

Колко стихове заради теб изтрих...

Колко стихове заради теб изтрих...
Пиша и все нещо не достига.
Всичките ми редове без теб са пусти,
а сърцето ми нахално се надига

във гърдите и тупти безсрамно.
То не е знае що е жал и мъка.
Сърцето иска просто да обича,
сега, ВЕДНАГА - без да чака.

Обич на думи

Уморих се от обич на думи,

oт непредвидени сутрешни плачове.

Така ми се иска да гоня мечтите си,

a не празните среднощни влакове.

Наслушах се на милион обещания,

на хиляди клетви и безбройните „истини“.

Беше пламък, но бавно изгасна.

Дори последните въглени са утихнали.

Капана не е Капана фест!

Фестивалът се превърна в комерсиално чудовище

Артисти, творци и хора с идеи, които се трудят неуморно в квартала, бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе

Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде

Стефка Георгиева - Сио

Чудото на Насимо и доброто графити наследство, което оставя в Капана едноименният фестивал. С това ви запознах по-рано днес. Нещо стойностно, с което организаторите на събитието, приключило преди няколко дни, наистина могат да се гордеят. Същото се отнася и за участието на страхотните Kan Wakan на една от сцените. Страхотно! Но с добрите думи за Капана Фест дотук.

Това е текст от първо лице, защото не искам да ангажирам никого с личното си мнение, но не мога да се сдържа да не споделя. Имате пълното право да се съгласите с мен или да не го направите, но една чудесна идея, каквато бе Капана фест в своето първо издание, се превърна в надпиване в градска среда и нещо като селски панаир, който трябва да мине за арт.

Книгите не са за бедните!

Книгите не са за бедните! 

Жадни сме за литература ама нямаме пари!

Интелектуалците на Пловдив се редят на опашки за намалени книги

Тъжна картинка са опашките за книги по време на големите намаления. Че даже плачевна. Само преди два дни, една от пловдивските книжарници по центъра обяви намаление с  40% на книги от едноименното издателство и 60% за други 6 заглавия. Както повечето други хора, в края на работния ден, обзета от еуфория за литература на достъпна цена, поех към книжарницата и още с влизането ми се приплака.

На хората им се чете! Жадни са за литература, но книгите бавно и славно се превръщат в лукс, който е непосилен за много семейства. Дори книги със средна цена 12 лева остават само блян в очите на някой любител, а за луксозните издания, които гравитират около 100-цата да не говорим.

Пиза, моя любов!

Повече от 12 месеца обяснявах на всички мои близки, че ще посрещна следващия си рожден ден в Италия. Естествено, почти никой не ми повярва, до момента в който цялата вселена се подреди така, че в края на януари не купих два самолетни билета до Пиза. С приятеля ми организирахме цялото 6-дневно пътуване, като първо посетихме Флоренция, а на връщане към иначе любимия Пловдив, останахме за 3 дни в най-очарователния малък град – Пиза.

Всъщност, в града няма чак толкова много забележителности, колкото очаквах, но атмосферата в него е наистина невероятна. Малките тесни улички, цветя от целия всички балони, радостни викове на иначе темпераментите италианци и разбира се – НЕВЕРОЯТНА ХРАНА. И все пак да започнем едно по едно…

Да, Наклонената кула! Посетихме града в края на март и времето беше изумително топло и ДА, УНИКАЛНА ГЛЕДКА Е! Всъщност това е комплекс от три невероятни сгради с изумително впечатляваща архитектура и вцепеняващи детайли. Самата разходка в своеобразния парк е безплатна, а ако искате да се качите на върха на Наклонената кула, ще ви коства по 18 евро на човек. Входът за останалите две здания е между 8 и 10 евро, така че пресметнете бюджета си, за да сте по-спокойни преди да заминете.

Как да се справим с изтощената коса в домашни условия?

Както всяка друга жена, без значение от възрастта й, и аз обичам да експериментирам с косата си. Имайки предвид, че моята грива е по-гъста отколкото можете да предположите,то всяка една промяна, която пожелая да направя, освен че изисква много време, често ми струва по-скъпо, отколкото първоначално съм предполагала, но за това ще ви разкажа малко по-късно.

От няколко месеца обмислях да се отърва от червения цвят на косата си и най-сетне стана, за което съм безкрайно благодарна на прекрасната ми фризьорка Стефани Нинова. Ако някоя от вас е минала през същото, то най-вероятно е наясно, че по-лесно ще се отървете от черната къносана коса, отколкото от червената, напластявана с месеци и години боя.

Да убием пъпките за една нощ? Мисията възможна!

Здравейте, мили дами! Предполагам, че повечето от вас, също като мен, в даден момент са имали проблеми с кожата. Без значение дали в пубертета, когато хормоните бушуват, а кожата на лицето е истински ад, или по-късно, почти на всяко момиче и жена се случва да се пори с подобни неприятности, а именно пъпките.

Не крия, че в тийн годините имах изключително проблемна кожа, с която, за щастие, успях да се справя. Години по-късно, все още се случва от време на време да се появи някоя досадна зачервена пъпка, която да ме побърква. Още в гимназията опитах какво ли не от всички продукти, предлагащи се на пазара срещу акне и подобни проблеми.  Ако по-рано бях открила този продукт, щях да си спестя много главоболия, а именно Advantage spot control gel на Clean&Clear.

DIY: Как да преобразим стария буркан

Във всеки дом можете да откриете вещи, които на пръв поглед са непотребни и бихте изхвърлили, но с малко въображение, те могат да се преобразят в какви ли не полезни неща, които да ползвате в домакинството, офиса или където ви хрумне.

До този момент не съм ви представяла нищо подобно, може би защото изоставих това си хоби доста в страни, но в скучна делнична вечер, когато сте сами вкъщи, може да се случи какво ли не. В моя случай – да омажа ръцете си с лепило и малко боя.

Понякога искам захаросани истории

Както всяка друга жена, без значение на колко години е тя, понякога и аз искам захаросани истории. Като онези по филмите, лигави и романтични. Но не, искам да ги гледам от екрана на телевизора или монитора на лаптопа, а ми се ще се да ми се случат наистина, макар че все още не съм изгубила разсъдъка си и си повтарям „това са само филми и такива неща не се случват“.

Да, имам страхотен приятел с когото живея и който се държи много мило, до колкото позволява суровата му мъжка същност, но това не пречи понякога, когато си лягам, да забивам нос във възглавницата и да си представям какво би било ако той бе романтичен като напудрените герои от филмите.

5 неща, които да правиш в лошото време

Есен е. Навън е мрачно, не вали, а едва-едва ръмят ситни капчици. Времето не предразполага за приятна разходка навън, освен ако не желаете да се борите с влагата и вятъра. На всеки от нас се е случвало да има такъв ден, в който да няма настроение за романтични разходки под дъжда, но в същото време идея си няма какво да прави. Е, днес ще си предложим няколко алтернативи на скуката и сивото небе, които да ви помогнат да си прекарате един магичен ден, отделен само на вас. Дали ще комбинирате или не – зависи само от вас.

1.       Въпреки всичко, излезте навън – всеки един град, без значение малък или голям, има в себе си някое малко уютно заведение, което да ви накара да се почувствате като у дома си. Открийте своето място, облечете се добре и смело напред. И не, компания не е нужна. Вземете някоя книга или просто заговорете непознат. Понякога такива случайни срещи имат интересен развой.

2.       Четете книга – класиката в жанра. Четенето е полезно и се препоръчва винаги и навсякъде.

Пловдив ще умре в събота

Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“

Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря. Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които като по чудо бяха оцелели късове от великолепните му стенописи?

Сълзите на момичето са крехки...

Сълзите на момичето са крехки,

приличат на пеперудени крила,

а тя в цветните одежди

изстрадва тихо своята съдба.

Един мъж прекърши и душата,

но не нарочно, сякаш без вина.

Тя невинно влюби се във него,

но не жена – стана му слуга.

И стигаше и само да го гледа,

да съзира погледа дълбок.

Усмихваше се тихо и смирено

и се молеше на нечий Бог

Слънцето е червено, когато е щастливо…

Слънцето е червено, когато е щастливо…

Дори не помня кой и кога изрече това изречение, но от месеци насам то е забито нож в съзнанието ми… Червено, червено, червено… Как може цвят, олицетворяващ агресията, да е символ на щастието, пък било то и на слънцето? Не го разбирам.

Помня защо бе изказано това изречение – заради червената ми коса. Това означава ли, че трябва винаги да съм щастлива? И как един съвсем обикновен човек, като всички останали, изпитващ емоции, имащ страхове и мечти, може да бъде винаги щастлив? Нима по света има такъв глупак (и не го казвам като обида), който винаги да бъде преизпълнен с щастие? Нима има човек, който нито веднъж в живота си не си е задавал въпроса, който неминуемо дава и отговора: „Щастлив ли съм?“

Това може би е най-риторичния от всички въпроси по света. Веднъж запитал се дали си или не си, то неминуемо и безсъмнено отговорът е отрицателен. Щастливият човек никога  не би задал сам на себе си подобен въпрос, който би застрашил цялото му моментно състояние на еуфория.

Моята първа изложба

Ще организирам изложба

със снимките на бившите ти гажета

ах, как я мразя тази дума „гаджета“

толкова е детска…

на откриването гости ще ни бъдат

всички мои стари куфари

грижливо скътали багажа ми,

може би леко прашасали

ей така, за носталгия

по… всъщност, малкото време

Не ми опаковайте багажа! Все още съм тук!

Ще остана в България напук на всички политици и на всички, които ми казват: "Няма ли да заминаваш вече?"

Никога през не особено дългия ми живот Терминал 2 не ми е изглеждал такова спасение, каквото в момента. От 19-годишна живея в България на инат, подкрепен с оптимизъм, защото искрено и с цялото си сърце вярвам, че все някога ще дойдат по-добри времена и за нашенци. Обаче не идват…

Понеделник сутрин започна с името на една основна партия, която ако неин представител не е спечелил местните избори, то поне е на балотаж. Е, имаше тук-там някакви изключения, но са толкова бледи и незабележими, че никой не им обърна внимание. А и някои от тези изключения са били партийци до преди мандат, примерно. Така установих, че в България има една единствена партия, в чиито ръце даваме почти цялата власт, сиреч опозицията ще бъде толкова слаба, че изключително лесно ще и запушат устата. Смятам, че изводите и сами можете да си направите…

Кога изтъняха душите ни?

Отидох в магазин за техника. Рядко го правя, предпочитам да оползотворявам времето си по друг начин от безсмислено шляене между щандовете на каквото и да било затворено помещение. Търсех си мемори карта за ултра, мега, гига функционалния таблет, който наскоро получих като подарък. 

Ще ми се да кажа, че ме посрещнаха любезно, но това не се случи. Докато се опитвах да се ориентирам в огромното хале, в което бях попаднала, се загледах какво всъщност се продава в момента. Ултра тънки телевизори, супер леки камери и фотоапарати, мултифункционални пасатори, блендери, мултикукъри, и какви ли не други неща, от които май едно време нямахме нужда. 

Кой спасява книгите?

Картина: Atanas Matsoureff

Всички знаем колко много книги се продават на улицата. Не в книжарница, а на сами пътя. Някои са стари, други не чак толкова. Има ценни и редки, други, чиито заглавия и автори може би не сме чували, но всички книги на улицата са обединени от едно - те са изоставени. Захвърлени от някого, непотребни и нежелани, са останали под прокъсаните найлони, чакащи някой, който да се смили над тях и да ги приюти. А защо не и някой искрено да им се зарадва? Поставени са в ситуацията на сираци от малцинствата, които малцина искат да осиновят, заради оцветената им кожа.


Издателствата обаче ежедневно бълват нови и нови книги, с по-хубави и твърди корици, по-бели страници и нови, наистина разкошни издания. Но не бързайте да мислите, че казвам това като упрек. Напротив. И аз обичам красивите издания, и съм особено пристрастна към луксозната колекция с поезия на "Дамян Яков". Само че какво се случва с онези книги, издадени през 80-те, 70-те, че и по-рано, които все още носят живота в себе си?

Лице

Понякога, вглеждайки се в огледалото се питам: „Това моето лице ли е?“ Уж е мое, но някак не го усещам. И тялото ми е чуждо, органите, кожата, крайниците – сякаш някой ги е прикачил към мен без да усетя и разбирам едва тогава, когато изпитам дискомфорт от присъствието им. 

Устните са болезнена точка. Когато целуват уж са мои, пък усещането ми е непонятно на моменти. Когато не целуват пък, копнеят за това толкова силно, че вечер сънувам един мъж, съвсем несъвършен,  с всичките му чудатости, със странната му походка и очарователна крива усмивка, как ме целува. Усещането е топло и уютно, сякаш си в майчина утроба, която те защитава от целия свят и грижливо пази цялото ти същество и всичко що броди по тая земя, че и отвъд нея. На сутринта се будя стреснато. По-драматично би било ако се будя с вик и обляна в пот, но уви, не се случва по този начин, а и никак не съжалявам, че пропускам напрегнатите моменти на разсъмване.

Времето се отприщи вместо мен

Миналата седмица отправих питане към приятелите си и Вселената: „Ако се разплача ще завали ли?“ Отговорът дойде след 3 дни – заваля, за по-кратко – Да.

Не мога да пусна себе си навън. Тялото ми е храм, в който живея. Храм, който не напускам. Храм… Звучи като звън. През прозорците на своя храм гледам как навън вали. Подавам пръсти между стъклата. Зелено е и мирише на дъжд. Сякаш съм в съвсем друг свят. Искам да бъда в друг свят. Имам нужда да бъда другаде. В друга Вселена.

Когато заплаках заваля. Аз се отразявам във Вселената и тя в мен. Такива неща трудно се споделят с хората. Никой не разбира. Всъщност само един човек – тя е колега, приятелка, сродна душа даже на моменти мога да я нарека. Само тя каза: „Знам, виждам.“ И толкова.