Пясъчно

около тебе виждам

все звездни нощи

лунни пътеки

метеоритни дъждове

и мокър морски пясък

или лилави облаци

романтични залези

но никога изгреви

правиш ме щастлива

но винаги среднощно

денем никога почти

идваш винаги за финалите

а къде си

когато всичко започва?

Digital Nottich или Тафо Великов - името няма значение за музиката

     Може би най-неочакваното интервю, което съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Колекционер на моменти

Тя лакира ноктите си в жълто,
а в цвета добавя малко слънце.
Очите и са страшно многодъждни, 
а мъглите си събира в бабините грънци.

По кожата си носи маргаритки,
около глезените вият се бръшляни.
Над главата и надвиснали са облаци 
събирани от горските поляни.

Такива сме ние, спокойни

Такива сме ние, спокойни
той ми прави забележки
за миризмата на цигари
а аз на него
за чуждите парфюми
и вечер си лягаме тихо
правим любов още по-тихо
никога не закусваме 
не обядваме заедно
само от време на време
заедно се напиваме
и си припомняме
че някога беше пламък
а сега дори искра
не е останала…

Избрани продукти за Юли и Август

1. Спрей за тяло на Garnier - InvisiCool - този път леко се разочаровах. Определено решава проблемите с изпотяването, но съвсем не е вярно, че не оставя бели петна. Може да е съвсем леко, но ги има. А да не говорим ако напръскате обилно - тогава се наслоява и целите ще побелеете.
2. Измиващ гел за лице на Neutrogena с грейпфрут - радост за кожата ми! Гелът е нежен, почиства несъвършенствата и е истинска благодат срещу борбата с черните точки. Почти не образува пяна, но ароматът му е божествен. Трудно ще се откажа от него = )

Седефената лампа

     Събудих се. Вече отдавна беше съмнало и слънчевите лъчи нагло провираха острите си носове през дървените капаци на прозорците, и деликатно ме гъделичкаха по лицето. Толкова приятно бе във все още хладните чаршафи, че исках да удължа блаженото усещане колкото се може повече. Беше време да ставам. Нямах никакво желание да го правя, но пък и не исках да излизам в обедната горещина. Станах от леглото, а бледолилавия чаршаф така нежно се плъзна по тялото ми, че за миг се почувствах като като красива и грациозна героиня от скъпа американска продукция. Направих си кафе. Не го изпих. Облякох първата лека и ефирна рокля, която видях, обух най-цветните и пъстри пантофки, които имах, взех си чантата и излязох.

Призори

дойде рано призори
направи ми кафе
и го остави до леглото
влезе с вятъра
от миглите си
и с бурята в ръце
пусна ги в стая
а после легна до мен
за да ме пазиш
от урагана който разяри
и заваля от тавана
искаше да ме целунеш

Поиграх си с "Куклената къща" на Туве Янсон

Напред - назад, напред - назад. Малко време ми остана за четене, още по малко са писане, но сега си открадвам най-нагло един час, за да си изпия кафето докато ви разкажа впечатленията си от Туве Янсон и първата ми среща с нея.

"Куклената къща" е видяла за пръв път бял свят през 1978 година. Първоначално финландката е писала детски разказани, а това е един от първите и сборници за възрастни. Съдържа 12 разказа, 12 истории на артисти, кои реални, кои не, някой прочути, други пък незнайни. Дванайсет истории, които ще ви провокират да мислите и размишлявате, да се чудите или пък като мен да търсите кои са реалните лица в книгата. Това съвсем няма да ви издам, защото търсенето беше доста интересно за мен, а и никога не знаеш кога ще научиш нещо ново. Самият сборник е издаден от "Жанет 45", на които мога да се доверя за четиво дори без да прочета заглавието или рецензия. Винаги ми дават точно това, което искам, дори без да знам какво точно е то.

Среднощно безумие

Тази нощ ми е кафяво

кафяво като очите му
или като конски фъшкии 
въпрос на гледна точка
тази нощ не вали
а се молех толкова
че кожата ми потъмня
заживях в резерват в Америка
носът ми стана по-голям
и косата отново черна
молех се като индианка

Тази нощ построих път
за железница от мислите си
дълъг три хиляди километра
и пак не бе достатъчно

В метрото

заобичах го в метрото
при първата ни среща
влюбих се в белите му кецове
късите му бели чорапи
големите бели слушалки
и едва наболата му брада
представих си как живеем заедно
как му раждам деца
и как се прибира вкъщи
уморен след работа
как излиза мокър от банята

"Аз" - отворен таг

Скучно ми е, няма какво да правя. Чета блогове. Попадам на нов. Харесва ми. Има таг, но не хаш. Включвам се. Включете се и вие. Благодаря на Ви!

ПРАВЯ | това, което усещам. 

ГОТВЯ | рядко, но с желание. Получава ми се.

ПИЯ |  кафе и сокчета. Основно.

ЧЕТА | Предимно разкази. И всичко останало.

ИСКАМ | дъжд, мъркаща котка и чаша чай.

Изгубих се между хълмовете на Морайра

Съвсем не буквално :Д По-скоро изгубих част от себе си в Морайра и ми е толкова хубаво! Намира се на 5, 6 км от Калпе - доста по-голям и развит град и на час и половина път с кола от Валенсия. Това е малко испанско селце (макар че личното ми понятие за село е съвсем различно) с приблизително население от 6 000 души, повече от 50% от които са чужденци. Т.е. испанско селище, но трябваше да ги търся тези испанци. Но пък англичаните, германците и българите са в изобилие.

Мъркане на котка

Понякога е като мъркане на котка
приятен и спокоен
трябва да е тихо
за да можеш да го чуеш

Друг път е като чупене на кости
невъзможно болезнен
оглушително плашещ
и ти пукат ребрата от желание и болка

Странен и невинен е
повече странен
невинен само докато спи

Бездумие

той е от онези бездумните

които са като сутрешна дрямка

леко отнесени

почти в съзнание

може би слънчеви

като в 9 сутринта

или кошмарни като миналата нощ…

може би е блудница

днес е тук

утре ще е спомен

от приглушена светлина

и сляпа тишина…

Портокал

ухаеш ми на портокалови кори

рано сутрин

дори преди кафето

а то е черно и горчи

разтварям себе си

в морето

и кръвта ми става морска сол

а гласът ми – птича песен

рано е

не говори

нима не знаеш

че леглото ми е есен

ухаеш ми на портокалови кори

уви, насън…

не искам да отварям пак очи

кафе не ми се пие

нека дози ден не ми горчи

Открий думите между редовете на празния лист - Епитафия Бездумна

  Шах и мат! Половин час вече се чудя какво да бъде въведението за Онзи, чието име изплува в съзнанието ми, когато ми е меланхолично и искам да прочета нещо, което ще има моите вибрации. Истинска какафония от думи и бездумие, от звуци и тишина. Така някак си го усещам. Той пише... емоционално... На моменти ми се свива гърлото, когато го чета, друг път съм съвсем безизразна. Красива странност е или поне така го виждам аз. При всички случаи не можете да останете апатични към него - или ще се влюбите, или ще го отречете. Той е Епитафия Бездумна. Намерих го в БЛОГА МУ,  а след това не се поколебах да видя и страницата му във фейсбук. Някак си преливащ между цветовете ми се вижда... Ту като слънчоглед, ту гръмоносен облак. Искам да говоря още много за Него, но какъв ще бъде за вас - сами преценете.

Да си жена, правеща музика в България - да си Йоко

Иди я опиши! Толкова пъстра и колоритна личност не се среща често. Да знаете, не се намират лесно думи за нея. Едно мога да кажа със сигурност - бях се ухилила до ушите докато четях отговорите ѝ! Тя, мацката с прекрасния глас, с чудните текстове и лудия речетатив. Тази, която прави музика, която мога да слушам от сутрин до вечер. Как да не  ѝ се възхищава човек, че тя е прекрасна! Истинско слънце - представям ви Йоко!

Ако някой не я е чувал - сега е моментът да поправите грешката си.

Можете да я чуете тук!!!

Петя Евлогиева или какво е да рисуваш върху кожа

          Едва ли мога да опиша щастието си, когато Петя се съгласи да вземе участие в този ми проект. За съжаление нямам честта да я познавам лично, но пък толкова се възхищавам на работата и, че не се сдържах да рискувам да и пиша. Една невероятно креативна млада жена, творец и майка. Истински предизвикателство беше да подбера някои от фотографиите на нейни татуси или скици и даже в момента се колебая дали съм избрала правилните. Иска ми се да изложа тук поне 100 нейни работи, но ще се въздържа... Повече за творчеството на Петя можете да видите в нейния профил във фейсбук - Petja Evlogieva. А сега ви оставям със самата Петя.

Дани и нейните ръчно изработени чудеса

     Това е Дани! Със сигурност тя е една от най-нежните и фини жени, с които съм се срещала. Изключително трудно ми е да напиша въведението за нея, тъй като съм възхитена от отношението и, излъчването, поведението... Въобще тя е едно прекрасно олицетворение на думата Жена и за мое огромно щастие я срещнах съвсем, съвсем случайно. Това е нейната страница за чудеса - Ретро бижу. Със сигурност ценителите на ръчно направените бижута, тези на декупажа и всякакви подобни занимания ще оценят таланта и. А ето как тя отговори на въпросите, които и зададох.

Иван Шопов а.к.а. Balkansky/Cooh

     Иван Шопов, известен повече като Балкански, е човек и творец, на когото се възхищавам с цялото си сърце и душа, и с всички сетива, които притежавам. Точно поради тази причина съвсем неочаквано дойде новината, че той е съгласен да вземе участие в моя малък проект. Съответно тръпки на щастие пропълзяха по цялото ми тяло и нададох истински вой на удовлетворението. Музикант и художник, Шопов е прекрасно въплъщение на творец, което следя с удоволствие. А сега без повече излишни приказки, ето как той отговори на въпросите ми.

Съвсем случайно да се озовеш на Белмекен

     Ето го и първият пост от рубриката Места! Много време се чудех за кое мое любимо място да пиша първо, но беше наистина трудно. А и в последните седмици бях твърде ангажирана, за да си открадна поне час от собственото си време и да споделя каквото и да било с вас, но ето ме отново на линия, тръпнеща в очакване на лятото!

    Та да си дойдем на думата - първото място е язовир Белмекен, което означава "известно място". Намира се в Рила на приблизително 1900 метра надморска височина по течението на река Крива река. Съвсем нямам намерение да ви давам повече географски подробности относно мястото, това можете да откриете в гугъл. Моята цел е съвсем друга.

Цветни хора с цветни усмивки на първия Фестивал на цветовете у нас

     И моето чакане най-накрая завърши с успех! Три години в очакване на Холи фест в България, една година в очакване на датата на феста в София и волана! На 21.06.2014 г. на стадион "Академик" в София моето чакане приключи! Едно страхотно събитие изпълнено с много усмивки не само от публиката, но и от всички участници! Но като за начало да изясним какво точно е Холи фестивал, известен у нас като фестивал на цветовете.

Пловдив чете с Катя Клемър

     Здравейте, приятели! Исках да направя този пост в момента, в който се прибрах, но за съжаление изпитната сесия оказва своето влияние и той пристигна с леко закъснение.

     На 17-ти този месец започна литературния фестивал "Пловдив чете". Откриването беше дъждовно, но пък аз съм суеверна и вярвам, че всичко ще върви като по вода. Програмата на самия фестивал можете да видите тук, а самото събитие продължава до 22-ри юни.

Под терасата

   Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, когато се доверявам на периферното си зрение, но видях черното нещо отново да пада. Не можех и да предположа какво е. Изтичах на пръсти до терасата и го видях. Беше Той. Стоеше и ми се усмихваше отдолу, подхвърляйки черното си яке. В този момент не пеперуди запърхаха из стомаха ми, а по-скоро милиони сапунени мехури пълни с щастие започнаха да се пукат в мен и цялото ми тяло настръхна от вълнение – от шията до върховете на пръстите на краката.

Да се изгубиш в цъфналата ръж, да се изгубиш в Бърнс

     Пленителен! Великолепен! Летен! Необещаващ! Толкова много обичам Робърт Бърнс! В този пост съвсем нямам намерение да коментирам способността на поета да се изразява, а и нямам право, имайки в предвид, че големи имена са се изказали за него. А коя съм аз - бъдещ филолог, от скоро блогър, мечтател... По-скоро искам да изразя възхищението си към него и към издателството "Дамян Яков" за невероятното издание.

Георги Аргиров

Представи се.

Георги Атанасов Аргиров, на 25 год. от гр.Асеновград.

С какво се занимаваш?

Изцяло се занимавам с групата си After Midnight, с която на скоро изкарахме първият ни дебютен албум „My Deepest Secret“

От колко време свирите заедно с групата?

В този състав сме от 2011 година.

На стълбите пред търговския център

     Беше есен, отминаваща, към края си... или пък не. Следобед. Помня, че учениците вече бяха започнали училище, а аз все още очаквах първия си ден в университета. Разхождах се сама по осеяните с жълти листа улици и ми се искаше на моменти да скоча като малко дете в тях и да ги разпилея още повече. Не го направих. Беше мрачно и сиви облаци бяха надвиснали от небето, като че ли то щеше да падне всеки момент пред мен. Леко подухваше. Вятърът беше топъл и миришеше от канализацията на града както често се случваше, когато беше задушно или влажно, или просто каквото и да е времето.

Александър Попов - Саката

Александър Попов - Саката е истински виртуоз на китарата и един от най -усмихнатите и слънчеви хора, които познавам. Той със сигурност няма да каже това сам за себе си, но аз няма как да ви го спестя. За мен е истинско удоволствие да започна тази (да я наречем) рубрика именно с него. Безкрайно положителен, вдъхновен и вдъхновяващ човек е! Заедно с момчетата от бандата Big Fat Lily, спечелиха престижната награда за късометражно видео на фестивала в Кан с клипа към песента "God forgive", който можете да видите на края на публикацията. 

Какво НЕ Е "Енциклопедия на житейската психология"

     Директно започвам с отговор на въпроса, поставен още в заглавието - това със сигурност НЕ Е енциклопедия, нито кой знае колко висша форма на психологията изобщо.

     Книгата я имам от около 4 години, но вчера, докато размествах някои заглавия из библиотеката си, тя се озова в ръцете ми и нямаше как да се сдържа и да не споделя разочарованието си от нея. Тя е от онзи тип книги, които продължавате да четете, само за да разберете дали може да стане по-зле. Ами... може. Не знам на какво академично ниво е познанието на Альона Либина относно психологията,

Какво е "Хора"

Здравейте, приятели! В тази графа ще ви запознавам с различни хора на изкуството. Хора с креативно мислене, които могат да усмихнат дори най-мрачния ви ден. Хора, на които се възхищавам!

Картина

Едно платно

Няколко цветни бои

И малка вселена

Рисувам с четката

Използвам всички цветове

Само в една стая…

Дори не поглеждам навън

Сякаш от очите ми вали

Цял порой

А след това има дъга

И мирише на свежест

Общуването и технологиите

     Живеем в ера на умни телефони и глупави хора, ера на "ай" под, фон, пад и прочие и изпуснати мигове. Все по-често се вглъбяваме в себе си и "ай" (от англ. - аз) излиза пред "ние". "Ние" все по-често сме поставени в условности, регламентиращи отношенията ни по между си.  Кои сме ние? Какво правим? Говорим за телефони и таблети, а пропускаме случващото се около нас. Имаме виртуални профили, виртуални снимки, виртуални животи, а не усещаме как малко по малко се превръщаме в роботи.

Book Tag

Съвсем случайно попаднах на този таг в един сайт за литература и не се сдържах да не се включа и аз. Искрени ми е любопитно какво ще се получи накрая. Надявам се да ви бъде интересно толкова, колкото и на мен = )

Какво са книгите за теб?

Свят. Или по-скоро много светове. Те са емоции, вълнение, нови и стари срещи. Книгите са много неща, но най-важното е, че винаги са нещо хубаво и вълнуващо по свое му.

Среднощни размисли за любовта...

     Днес отново се зачудих какво точно е любовта, но този път реших да го хвърлям набързо на едно листче.

     Любовта не е само страст, желание и розови сърчица. Тя е разбиране, хармония, компромиси, нещата в стаята, които не можеш да изхвърлиш. Понякога означава да тичаш по улицата и да крещиш с цяло гърло от щастие, друг път да плачеш сам в стаята си. Понякога те кара да загърбиш част от себе си, да приемеш неща, които не желаеш. Любов е когато правиш тези неща не защото някой те кара, а защото сам си го пожелал. Любовта не означава да обичаш недостатъците в партньора си, а да го обичаш въпреки тях. Тя е онова чувство, което не ти дава да спиш нощем от вълнение, защото утре ще видиш любимия или просто защото ти липсва. Тя е навсякъде около нас.

Матирана кожа с Alverde

     Здравейте, момичета! Днес ще ви разкрия любимия си продукт за матиране на кожата, а именно прозрачната минерална пудра на Alverde. Ползвам я наистина от доста време, но все не ми оставаше време да напиша няколко думи и за нея, но с настъпването на летния сезон и лъщящата кожа, мисля че и това време настъпи.

     Съвсем случайно попаднах на нея в DM. Не бях чувала за тази пудра, нито бях чела отзиви. Знаех само за прозрачната пудра на Essence, но съм предубедена към марката и реших да не рискувам с нея. За сметка на това се поколебах за миг и взех тази на Алверде.

Garnier Pure Active Wasabi Power

     За първия ден на този месец съм ви подготвила нещо ново, свежо и вече любимо! Това е новият измиващ скраб на Гарниер - Уасаби. Съвсем случайно попаднах на него в Лондон и бързайки към касата на магазина, просто го грабнах. Определено си заслужаваше!

     На пръв поглед прилича на гел, но след като го нанесете усещате зърнената му структора. Гранулките са ултра фини и затова трудно можете да ги видите, дори и да се вгледате, но лесно ще ги усетите ако сложите съвсем малко количество от продукта на пръстите си и ги втриете един в друг. Скрабът е препоръчан за мазна кожа и определено се справя доста добре. Ефектът му е видим още след първото измиване.

Любовта трае (почти) три години според Бегбеде

     "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде книга, която първо ще ви разочарова ако сте безгранични романтици, ще ви ужаси, ще ви обезвери, а накрая искрено ще ви разсмее.

     Това е една от онези книги, които се вглъбяват в съзнанието ви и ви провокира да за се замислите за интимния си живот или за липсата на такъв. Написана иронично-цинична, думите на лирическият герой звучат така, сякаш вие сами разговаряте с него, а той ви разказва за безбройните си напивания, махмурлийски събуждания и ред още градски истории.

Японска анимация (по миглите)

     Коя жена не желая гъсти, обемни и извити мигли? Не е ли страхотно да пърхате като пеперуди на хората около вас? Особено когато е толкова пролетно, зелено и свежо! Най-накрая и аз мога да пърхам! Толкова съм превъзбудена и усмихната, че се чудя как ли ще завърши това ревю...

     Днес темата е новата спирала на Лореал - Мис Манга (L'Oreal - Miss Manga). Бях доста резервирана към тази спирала, тъй като съм особено капризна към този тип продукти. Рядко намирам спирали, които да удовлетворят всичките ми прищявки, а те са колкото суетни, толкова и здравословни. Важно е да уточня, че нямам обаятелни мигли.

Матов разкош от Буржоа

     От около месец вече е на българския пазар новото червило на Bourjois - Rouge edition Velvet. Наистина очарователно от капачката до дъното.

     Получих го като подарък в края на миналия месец и вече след няколко ползвания съм готова и аз да напиша своя коментар за него. Разкошно! Бях изненадана от апликатора за нанасяне, тъй като съм свикнала червилата винаги да са с твърда консистенция или поне тези, които съм ползвала (честно казано не са много).

Маската, която спаси косата ми!

     Както повечето дами, аз също обичам да експериментирам с косата си. Обичам да сменям прическата, формата и цветовете. Но това не е история за различните ми визии, а тъжната история на моята коса...

     Няма да изпадам в подробности, защото историята е дълга, дълга... Колкото беше дълга косата ми някога. Най-общо казано, в рамките на 2 години косата ми претърпя подстригване, каквото няма да повторя, 2 изсветлявания (първото - за да се отърва от черната коса, която беше черна благодарение на индийската къна, а второто - защото исках да се видя с по-светъл нюанс на косата). През цялото това време тя беше изправяна системно, къдрена, горена и измъчена по всевъзможни начини. И съм сигурна, че ако можеше, косата ми щеше да избяга от мен с писъци.

Във "Вината на нашите звезди" никой не е виновен

      "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн е от онези книги, които на пръв поглед бихте подминали или бихте счели за незрели, но всъщност ще сгрешите. Определен е като тийн-роман, но не смятам, че не е само за подрастващите. Това е книга, която ще ви накара да се замислите за живота, смъртта и това как пилеете времето си.

      Разказва се за двама тийнеджъри - шестнайсет годишната Хейзъл и седемнайсет годишният Огъстъс, накратко Гас. Хейзъл има рак на белите дробове, а Гас е с ампутиран крак. Запознават се в група за взаимопомощ и сякаш е любов от пръв поглед. Болестта на Хейзъл е неизлечима, а тази на Гас е в ремисия. Между тях започва странна връзка оплетена в кабели, маркучи за дишане, кислородни бутилки и крайници, скрити под холната масичка.

Балансът е винаги на ръба докато четете Тицин

      На ръба съм да падна особено когато трябва да пиша за Тицин. Сам контрастира между двете си издадени книги – кулинарна и стихове. Така те кара да тичаш по ръба на стиховете му, че залиташ ту в прехвала, ту в изблик на гняв, че изобщо може да се публикува нещо подобно. И в даден момент се питаш – да не би това да е просто съвпадение на имената? Питах се, признавам си…

Ново очарование от Garnier

      Винаги съм обичала продуктите на Garnier. Всичко започна с един рол-он, след това скраб за лице, лосион за тяло и неусетно те заеха голяма част от продуктите на тоалетка ми. А пък и когато съм наистина доволна от един продукт трудно бих го заменила с друг без жестока битка в мен. Тогава настава истинска война между ангелите и демоните, които застават яростно зад позициите си, а аз се оказвам съвсем объркана в козметичен магазин, гледаща сякаш в нищото.

Да се загубиш в разкази докато „Всичко стана луна“ на Георги Господинов

      На това очарование на съвременната българска проза се натъкнах през лятото на миналата година, докато се разхождах безцелно из стария град в Созопол. Видях малка сергия на издателството и нямаше как да не се спра и поне да разгледам какво се крие там. През това лято ми беше доста трудно да чета, защото работата ми не позволяваше да чета обемни текстове, а след края на работния ден едва различавах буквите една от друга. За щастие попаднах на този

сборник с разкази и - о, чудо! Това беше нещото, което търсех и от което се нуждаех. Краткият обем на всеки разказ ми позволяваше да чета по време на работа и не се притеснявах, че трябва да оставя четивото си в даден момент, а след това няма да помня какво се е случило.

"Рай" на Радослав Гизгинджиев или иначе казано - твърде сладко е за мен

      Книгата, за която реших да пиша днес ме остави с доста противоречиви впечатления. Ако трябва да бъда честна - в момента мислите ми са толкова хаотични, колкото са главите в романа. Безспорно предизвика любопитството ми от трейлъра, който изгледах, но направих една огромна грешка преди да я прочета - прочетох буквално десетки коментари. В повечето от тях  се споменаваше определението "шедьовър", а що се отнася до съвременната българска литература, имах такива очаквания от тази книга, каквито до сега не съм имала. В крайна сметка се оказа, че имам различна представа за понятието "шедьовър" от останалите читатели, които са коментирали.